Православната църква почита на 1 януари паметта на големия християнски философ свети Василий Велики (ок. 330-379).
Св. Василий Велики е виден византийски богослов, философ и писател от IV в. Той определя точния ред на църковните всенощни бдения в края на земните си дни и прави реформа в богослужебните песнопения и създава Василиевата света литургия. Св. Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира.
В българската народна традиция празникът Васильовден е наричан още Сурваки, Сурва, Сурува. Сурвакари ходят по къщите и сурвакат стопаните за здраве и берекет. За трапезата се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка; торта с мед, жито, орехи. Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).