Животът всички ни размахва
с все по-широка амплитуда,
но в него вкопчени, очакваме
да не пропуснем свойто чудо!
Абстрактно и реално се преплитат,
Махалото, ако побутнеш с рамо
Прелита над мечтите и съдбите,
Люлее се, пространството обхванало.
И цял пред теб светът лежи на длани,
Тъгуваш и се радваш, плачеш, пееш,
Умираш от любов, възкръсваш в рани
До сетен дъх се учиш да живееш.
Абстрактното превръща се в реалност…